Кривата на съвкупното предлагане е концепция в макроикономиката, която с добавянето на кривата на съвкупното търсене показва равновесното ниво на цените и количеството в дадена икономика. Той се използва и за анализ на промените в брутния вътрешен продукт (БВП). Кривата на съвкупното предлагане се извежда чрез използване на два, а понякога и три етапа. Тези етапи се определят като съвкупно предлагане в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
Кривата на съвкупното предлагане
Кривата на съвкупното предлагане е термин, използван в макроикономиката, който описва връзката между количеството стоки и услуги и цената. В обобщение, тя показва колко от дадена стока може да бъде произведена на дадено ценово ниво. Графично кривата на съвкупното предлагане е с наклон нагоре, когато цената е изобразена на оста y, а количеството - на оста x. Линията обаче не е права, но започва с малък наклон след пресичане на оста y и постепенно става все по-стръмна с увеличаване на количеството. Кривата в крайна сметка става почти вертикална. Тази промяна в наклона се дължи на факта, че съвкупното предлагане е разделено на три етапа. Всеки етап се влияе от различни фактори.
Първи етап: Краткосрочно съвкупно предлагане
Първият етап в кривата на съвкупното предлагане е известен като краткосрочно съвкупно предлагане, често съкратено като SRAS. Някои икономисти също описват това като кейнсиански етап. Предполага се, че фирмата разполага с два ресурса за производство: труд и капитал. В краткосрочен план фирмата може само да увеличи труда, но не и капитала. Това е така, защото капиталът, който обхваща активи като сгради и машини, отнема време за изпълнение. Освен това, тъй като заплатите се считат за статични в краткосрочен план, увеличаването на труда води само до увеличаване на количеството, но не и до цената. Ето защо кривата SRAS е почти хоризонтална на този етап.
Втори етап: Агрегирано снабдяване със среден ход
Средносрочното съвкупно предлагане или MRAS се счита за междинно ниво, тъй като за разлика от кривата SRAS капиталът вече може да бъде променен в количество. Подобно на кривата SRAS обаче, заплатите могат да се променят, макар и не бързо. Предполага се, че отнема време, за да се повиши заплатата на работниците. Това е известно като лепкаво заплащане. В резултат на това кривата MRAS има по-стръмен наклон от този на кривата SRAS, но не чак толкова стръмен, колкото кривата на съвкупното предлагане в дългосрочен план.
Трети етап: Дългосрочно съвкупно предлагане
Третият и последен етап на кривата на съвкупното предлагане е известен като дългосрочна крива на съвкупното предлагане (LRAS). В дългосрочен план се приема, че трудът, заплатите и капиталът са контролируеми. Освен това технологичните подобрения са неизбежни в дългосрочен план. Технологията има ефект на увеличаване на нивата на производство, като същевременно поддържа труда и капитала постоянни. Това е така, защото повишената технология прави производствения процес по-ефективен. В резултат на това кривата LRAS е почти вертикална линия. С увеличаване на технологията тази вертикална линия ще се измести надясно. Вертикалната линия ни казва, че дадено количество произведени стоки е постижимо на всяко ценово ниво.
