Ръководства

Какви са елементите на съвместната среща на екипа?

Сътрудничеството е колективна решимост да се постигне споразумение или да се постигне цел чрез обмен на информация и групов консенсус. Среща на екип за сътрудничество се случва, когато група лица с различни умения, опит и отговорности се обединят, за да работят за постигане на обща цел. Повечето съвместни екипни срещи имат определени общи елементи, които позволяват на групата да постигне успешен резултат.

Планиране

Планирането на съвместна среща задава тон за нейното ръководство. При съвместна среща дневният ред или документацията е списък на темите, които трябва да се обсъдят по важност. Преди срещата участниците получават копие от дневния ред, така че всеки да е наясно за какво става въпрос и да се подготви за това. Участниците могат да добавят точки към дневния ред или да поискат определени теми да получат повече или по-малко време. Програмите за предишни срещи могат да помогнат на групата да проследи цялостния напредък на сътрудничеството.

Поставяне на цели

Постигането на целите е типичният резултат от всяка съвместна среща. Участниците трябва да идентифицират планирания резултат от сътрудничеството и да се договорят за целта на срещата. Това включва определяне на лидерски функции като фасилитатор, хронометър и записващо устройство. Обикновено членовете на екипа изпълняват индивидуални задачи на срещата на екипа, които са полезни за постигане на общите цели.

Комуникация

За успешно сътрудничество е необходимо взаимодействие, независимо дали е лично или виртуално. По време на срещата всеки участник съобщава своето мнение, като използва различни инструменти, като листовки, диаграми на бяла дъска или презентации на power point. Комуникацията включва и умения за управление на конфликти, за да помогне на хората с различни гледни точки да избегнат затруднения по време на срещата или да се справят с прекалено критичен член на екипа.

Решение

Срещите на екипите за сътрудничество обикновено използват вземането на решения въз основа на консенсус, за да се постигне споразумение, с което всеки може да живее. В група за сътрудничество никой участник не е напълно доволен от решението на групата и резултатът обикновено включва компромис от всички участници. В случай на непоклатимо несъгласие, фасилитаторът може да поиска мнозинство, ако това е единственият начин да се вземе решение.